позвънил

Речник на българския език

1. позвънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позвънил е производна форма на позвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позвънил — мин. деят. св. прич. м. р.

позвънил е производна форма на позвъня (мин. деят. св. прич. м. р.).