позволявал е

Речник на българския език

1. позволявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позволявал е е производна форма на позволявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позволявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позволявал е е производна форма на позволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позволявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позволявал е е производна форма на позволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).