позволявали

Речник на българския език

1. позволявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позволявали е производна форма на позволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позволявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позволявали е производна форма на позволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. позволявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позволявали е производна форма на позволявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. позволявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позволявали е производна форма на позволявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).