позволявала

Речник на българския език

1. позволявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позволявала е производна форма на позволявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позволявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позволявала е производна форма на позволявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позволявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позволявала е производна форма на позволявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позволявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позволявала е производна форма на позволявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).