позачул съм

Речник на българския език

1. позачул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позачул съм е производна форма на позачуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позачул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позачул съм е производна форма на позачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).