позачул си

Речник на българския език

1. позачул си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачул си е производна форма на позачуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позачул си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачул си е производна форма на позачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).