позачуло си

Речник на българския език

1. позачуло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позачуло си е производна форма на позачуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позачуло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позачуло си е производна форма на позачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).