позачуло е

Речник на българския език

1. позачуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позачуло е е производна форма на позачуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позачуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позачуло е е производна форма на позачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).