позачули

Речник на българския език

1. позачули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позачули е производна форма на позачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позачули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позачули е производна форма на позачуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).