позачула

Речник на българския език

1. позачула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позачула е производна форма на позачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позачула — мин. деят. св. прич. ж. р.

позачула е производна форма на позачуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).