позачуеше

Речник на българския език

1. позачуеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

позачуеше е производна форма на позачуя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позачуеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

позачуеше е производна форма на позачуя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).