позачуело съм

Речник на българския език

1. позачуело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

позачуело съм е производна форма на позачуя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).