позачуели

Речник на българския език

1. позачуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позачуели е производна форма на позачуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позачуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позачуели е производна форма на позачуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).