позачуела

Речник на българския език

1. позачуела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позачуела е производна форма на позачуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позачуела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позачуела е производна форма на позачуя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).