позачуел

Речник на българския език

1. позачуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позачуел е производна форма на позачуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позачуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позачуел е производна форма на позачуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).