позачудели

Речник на българския език

1. позачудели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позачудели е производна форма на позачудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позачудели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позачудели е производна форма на позачудя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).