позачестявал си

Речник на българския език

1. позачестявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачестявал си е производна форма на позачестявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позачестявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачестявал си е производна форма на позачестявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. позачестявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позачестявал си е производна форма на позачестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).