позацапаха

Речник на българския език

1. позацапаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позацапаха е производна форма на позацапам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позацапаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

позацапаха е производна форма на позацапам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).