позацапал

Речник на българския език

1. позацапал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позацапал е производна форма на позацапам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позацапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позацапал е производна форма на позацапам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позацапал — мин. деят. св. прич. м. р.

позацапал е производна форма на позацапам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позацапал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позацапал е производна форма на позацапам (мин. деят. несв. прич. м. р.).