позахилил е

Речник на българския език

1. позахилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позахилил е е производна форма на позахиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позахилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позахилил е е производна форма на позахиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).