позахилила

Речник на българския език

1. позахилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позахилила е производна форма на позахиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позахилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позахилила е производна форма на позахиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).