позатегнело е

Речник на българския език

1. позатегнело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатегнело е е производна форма на позатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).