позатегнело

Речник на българския език

1. позатегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатегнело е производна форма на позатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позатегнело е производна форма на позатегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).