позатегнела

Речник на българския език

1. позатегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позатегнела е производна форма на позатегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позатегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позатегнела е производна форма на позатегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).