позатегнало е

Речник на българския език

1. позатегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатегнало е е производна форма на позатегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатегнало е е производна форма на позатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).