позатегнало

Речник на българския език

1. позатегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позатегнало е производна форма на позатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позатегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позатегнало е производна форма на позатегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).