позатегнали

Речник на българския език

1. позатегнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позатегнали е производна форма на позатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позатегнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позатегнали е производна форма на позатегна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).