позатегнала

Речник на българския език

1. позатегнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позатегнала е производна форма на позатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позатегнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позатегнала е производна форма на позатегна (мин. деят. св. прич. ж. р.).