позатегнал

Речник на българския език

1. позатегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позатегнал е производна форма на позатегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позатегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

позатегнал е производна форма на позатегна (мин. деят. св. прич. м. р.).