позасрамил

Речник на българския език

1. позасрамил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасрамил е производна форма на позасрамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасрамил — мин. деят. св. прич. м. р.

позасрамил е производна форма на позасрамя (мин. деят. св. прич. м. р.).