позасител

Речник на българския език

1. позасител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасител е производна форма на позаситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасител — мин. деят. несв. прич. м. р.

позасител е производна форма на позаситя (мин. деят. несв. прич. м. р.).