позасегнел

Речник на българския език

1. позасегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасегнел е производна форма на позасегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позасегнел е производна форма на позасегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).