позасегнало

Речник на българския език

1. позасегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позасегнало е производна форма на позасегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позасегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позасегнало е производна форма на позасегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).