позасегнал

Речник на българския език

1. позасегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позасегнал е производна форма на позасегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позасегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

позасегнал е производна форма на позасегна (мин. деят. св. прич. м. р.).