позарастели

Речник на българския език

1. позарастели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позарастели е производна форма на позараста (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позарастели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позарастели е производна форма на позараста (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).