позапуснело

Речник на българския език

1. позапуснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позапуснело е производна форма на позапусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позапуснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позапуснело е производна форма на позапусна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).