позапуснел

Речник на българския език

1. позапуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапуснел е производна форма на позапусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позапуснел е производна форма на позапусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).