позапуснало

Речник на българския език

1. позапуснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позапуснало е производна форма на позапусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позапуснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позапуснало е производна форма на позапусна (мин. деят. св. прич. ср. р.).