позапрял

Речник на българския език

1. позапрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапрял е производна форма на позапра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапрял е производна форма на позапра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позапрял — мин. деят. св. прич. м. р.

позапрял е производна форма на позапра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позапрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позапрял е производна форма на позапра (мин. деят. несв. прич. м. р.).