позапирах

Речник на българския език

1. позапирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позапирах е производна форма на позапирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. позапирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позапирах е производна форма на позапирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).