позапи

Речник на българския език

1. позапи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позапи е производна форма на позапия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позапи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позапи е производна форма на позапия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).