позаоблачавало

Речник на българския език

1. позаоблачавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаоблачавало е производна форма на позаоблачавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаоблачавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаоблачавало е производна форма на позаоблачавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаоблачавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позаоблачавало е производна форма на позаоблачавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позаоблачавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаоблачавало е производна форма на позаоблачавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).