позаобиколяло

Речник на българския език

1. позаобиколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаобиколяло е производна форма на позаобиколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаобиколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаобиколяло е производна форма на позаобиколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).