позамъглял

Речник на българския език

1. позамъглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамъглял е производна форма на позамъгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позамъглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позамъглял е производна форма на позамъгля (мин. деят. несв. прич. м. р.).