позамъглил

Речник на българския език

1. позамъглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамъглил е производна форма на позамъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позамъглил — мин. деят. св. прич. м. р.

позамъглил е производна форма на позамъгля (мин. деят. св. прич. м. р.).