позамислял

Речник на българския език

1. позамислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамислял е производна форма на позамислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позамислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамислял е производна форма на позамислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позамислял — мин. деят. св. прич. м. р.

позамислял е производна форма на позамислям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позамислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позамислял е производна форма на позамислям (мин. деят. несв. прич. м. р.).