позалъжело

Речник на българския език

1. позалъжело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позалъжело е производна форма на позалъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позалъжело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позалъжело е производна форма на позалъжа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).