позаличило

Речник на българския език

1. позаличило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаличило е производна форма на позалича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаличило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позаличило е производна форма на позалича (мин. деят. св. прич. ср. р.).