позаличало

Речник на българския език

1. позаличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаличало е производна форма на позалича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаличало е производна форма на позалича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).