позаличали

Речник на българския език

1. позаличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позаличали е производна форма на позалича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позаличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позаличали е производна форма на позалича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).